Пътуването с кемпер на пълен работен ден може да бъде достатъчно стресиращо - малки пространства, ограничено пространство за съхранение, ограничени източници на енергия. Ако имате котка, която е ваш приятел по време на пътуване, трябва да се погрижите и тя да се чувства удобно!
Да позволите на котката си да опознае фургона
Осиновихме котката си, когато беше на 8 месеца, и тя живя в къщата в продължение на година, преди да ни хрумне дивата идея да живеем в кемпер на пълен работен ден. Опасявахме се, че тя няма да се адаптира добре към живота в ново пространство, тъй като никога не сме я извеждали извън къщата, освен до ветеринарния кабинет.
Това, което трябваше да направим, беше да я накараме да свикне да пътува с кола и да живее на ново място в рамките на няколко месеца. Тя винаги се стряскаше, когато я качвахме в колата, защото мислеше, че отиваме на ветеринар. За да облекчим безпокойството ѝ, започнахме да я вземаме със себе си, когато отивахме на кратки пътувания, като например до бензиностанция, за обяд или за кафе.
След това няколко пъти я взехме в кемпера, за да я оставим да изследва. Следващото голямо нещо, което направихме, беше да резервираме пътувания през уикенда до местни места с кемпера и да я вземем със себе си. Първото ѝ пътуване беше до държавен парк и тя не се справи добре. Първия ден тя спа цял ден, защото едночасовото пътуване до парка я изтощи. После плака цяла нощ, защото не знаеше къде се намира.
Вторият ден мина по-добре, тъй като тя разбра, че може да седне върху възглавниците на дивана, за да гледа през прозореца, но това беше още една безсънна нощ с многократен плач и драскане по вратата.
Заведохме я на още едно бягство през уикенда, преди да се откажем и да започнем работа на пълен работен ден. Вече нямаше да се отнасяме към нея с бели ръкавици—тя ще трябва да се приспособи. За щастие, след още няколко безсънни нощи, тя най-накрая се успокои и започна да приема, че вече няма да спи на любимото си място в къщата. Сега любимото ѝ място в кемпера е в ъгъла на леглото, заобиколено от два прозореца. Това е победа!
Как да предпазите котката си от скука
Нашата котка е вътрешна и можеше да се движи свободно из къщата, докато ние бяхме на работа. Любимото ѝ място в къщата беше на най-високия рафт в най-близкото помещение. В гардероба имаше два прозореца, които гледаха към улицата, така че тя виждаше от птичи поглед всичко, което се приближаваше до къщата.
Сега, когато живее в кемпер, всички пространства, които има, са спалнята, предната зона за сядане и кухнята (в която не ѝ е позволено да влиза, но тя все пак се опитва). Тя вече не разполага с висока наблюдателна точка, така че как да я предпазим от това да не надраска всички мебели в знак на неудовлетвореност?
Нашето решение: уверяваме се, че сме паркирали кемпера близо до дърво или храст, за да може да вижда птиците, катериците и всички диви животни, които се приближават до кемпера. Тъй като леглото и диванът ни имат прозорци наблизо, тя има удобни места, от които да наблюдава дивите животни.
Котките просто се нуждаят от нещо, за което да ловуват, а птиците, които летят наоколо, катериците, които събират ядки, и дивите пуйки, които кълват земята, са достатъчни, за да задоволят ловните им инстинкти.
Донесохме й котешка къщичка и я поставихме на дивана, за да може да седи върху нея и да гледа през прозореца. Когато гони животинки, тя се разхожда върху възглавниците, а възглавниците са достатъчно големи, за да може да легне върху тях, когато се излежава. Котешката къщичка също така ѝ дава място, където да се скрие от нас, когато иска да остане сама.
Купихме също така от ИКЕА подложка за надраскване, която може да се увива, и я увихме около крака на масата. Подложката е достатъчно висока, за да може тя да се протяга и да драска. Виждали сме я да я използва много пъти, така че знаем, че й харесва!
И, разбира се, поддържаме свеж запас от играчки и лакомства за нашата котка. Донесохме й любимите играчки и лакомства, за да я успокоим, докато се адаптира към живота в кемпера.
Какво да кажем за кофата за боклук?
Докато живеехме в къщата, котката ни имаше традиционна тоалетна с капак и вратичка отпред. Тя пасваше идеално на мястото до пералнята и сушилнята в пералното помещение.
Първоначалната ни идея беше да поставим кутията за боклук в шкафа под мивката в кемпера. Това беше чудесна идея, докато не установихме, че е твърде голяма! Ако все пак беше паснала, вратата нямаше да е достъпна при затворена врата на шкафа. Това би означавало да се изреже вратата на шкафа, за да се монтира вратичка за котки—твърде сложно!
Така че трябваше да измислим какво да правим с тоалетната. Можехме да я поставим в банята, но тя заемаше твърде много място и трябваше да я наведем под ъгъл, за да може тя да влиза в тоалетната, което ни оставяше малко място за ползване на тоалетната.
След дълги проучвания решението ни беше да се откажем от старата кофа за боклук и да изберем кофа за боклук с горно влизане. Взехме такава, която щеше да се побере добре в банята и щеше да има достатъчно място, за да могат да я използват и хората, и котката.
Това, което ни харесва в кутията за боклук с горно влизане, е, че тя съдържа по-добре боклука, който тя би изхвърлила, не е необходимо допълнително хоризонтално пространство, за да влезе.
Това, което не ни харесва в кутията за боклук с горно влизане, е, че тя не задържа толкова добре миризмата, тъй като няма вратичка. Котката ни също така не разбира как да зарови изпражненията си в това ново приспособление, тъй като често я чуваме да драска по стените на кутията, вместо по самата постеля.
Притеснявахме се, че няма да знае как да използва кофата за боклук с горно отваряне, но тя ни изненада, като я научи до края на деня. Сложихме малко от нейните "самодиви" в новата кутия, за да използва нещо, което мирише познато, и след това я похвалихме, когато изследваше новата кутия. Давахме ѝ лакомство в другата стая, след като приключи с изследването.
След като тя наистина използваше новата кофа за боклук, й дадохме супер специалните лакомства, които тя получава само от време на време. Това ни подейства и оттогава тя използва новата кофа за боклук като шампион.
Нещо, което намираме за забавно (да, котка, която се изхвърля, може да бъде забавна): понякога главата ѝ се подава от входната дупка и виждаме лицето ѝ в транс, докато върши работата си. Явно правенето на изпражнения изисква много концентрация за нашата котка.
Обучение на котката с каишка
Да, отидохме там. Обучихме котката си на каишка. Защо? Защо не!
Обучението на котката на каишка ѝ позволява да се наслаждава безопасно на открито и ви кара да спазвате правилата, тъй като на много обществени места домашните любимци се водят на каишка. Освен това много хора никога не са виждали котка на каишка, така че това е чудесно начало на разговор.
Тази статия е точна и вярна, доколкото е известно на автора’. Тя не е предназначена да замени диагнозата, прогнозата, лечението, предписанието или официалния и индивидуален съвет от ветеринарен лекар. Животните, които проявяват признаци и симптоми на бедствие, трябва незабавно да бъдат прегледани от ветеринарен лекар.
Надяваме се, че сте научили нещо от тази статия и ще се радваме да чуем вашите коментари или въпроси!
Sol Perspectives (автор) на септември 16, 2019:
Благодаря ви за добрите думи @Eurofile
Liz Westwood от Великобритания на September 16, 2019:
Това е интересна и полезна статия за собствениците на RV и домашни любимци. Давате чудесни съвети, основани на опита.
